Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2014 15:52 - ВОЙНАТА НА КОТКИТЕ
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 6228 Коментари: 1 Гласове:
22

Последна промяна: 15.02.2014 16:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   КОГАТО ВИДЯХ КОТКА С ТРИ КОТЕНЦА, РАЗБРАХ:

НИЕ СМЕ ПОБЕДИЛИ

image

 

През 1942 г. обсаденият Ленинград  бил завладян от плъхове.

Очевидци си спомнят, че гризачите се придвижвали из града на огромни стада. Когато пресичали улиците, дори трамваите се налагало да спират. Срещу плъховете се борели, разстрелвали ги, тъпчели ги с танкове, били създадени даже специални бригади за унищожаването им – но нищо не помагало. Сивите твари изяждали дори онези жалки трохи храна, които се намирали тук-таме. Освен това, пълчищата гризачи създавали реална заплаха за поява на епидемии.

Но никакви „човешки методи” не помагали.

А котки – главните врагове на плъховете, в града отдавна нямало. Всички вече били изядени.

В началото обсадените хора укорявали „коткоядците”.

- Аз получавам храна по втора категория, затова имам право – оправдавал се един от тях през есента на 1941 г.

После обаче нямало вече нужда от никакви оправдания – твърде често единственият начин да останеш жив било да изядеш котка.

Едно 10-годишно момче пише в дневника си:

„3 декември 1941 г. Днес ядохме печена котка. Много е вкусна”.

Зоя Корнилова разказва:

- Всички, които живеехме в комуналното жилище (от типа на нашите „общински жилища” – б. пр.) изядохме котарака на съседите още в началото на блокадата. В нашето семейство стигнахме дотам, че вуйчо ни почти всеки ден настояваше да изядем котарака Максим. Когато аз и мама излизахме от къщи, заключвахме Максим в килера. Имахме и папагал – Жак. В добрите времена нашият Жаконя пееше, разговаряше. Но сега беше отслабнал и проскубан от глад, мълчеше. Малкото слънчогледови семки, които успяхме да разменим срещу ловната пушка на баща ни, свършиха – нашият Жак беше обречен. Котаракът Максим също едва ходеше – козината му падаше на валма, ноктите му не се прибираха, дори престана да мяука, молейки се за храна. Веднъж Макс се изхитри да влезе в клетката при Жаконя. По друго време щеше да се случи трагедия. Но сега какво видяхме, когато се прибрахме у дома?! Папагалът и котаракът спяха в студената стая, притиснали се един в друг. Това така подейства на вуйчо ми, че той престана да настоява да изядем котарака...
 

 

image
 

  

Други очевидци:

„Имахме котарак – Васка. Беше любимецът на семейството. През есента на 1941-ва мама го отнесе някъде. Каза, че го е дала в приют, там, значи, ще го хранят с рибка, а ние нямаме никаква храна за него... Вечерта тя ни сготви нещо като кюфтета. Тогава се учудих: откъде пък имаме месо? Нищо не разбирах... Едва после... Оказа се, че благодарение на Васка сме оцелели”...

„Глински (директорът на театъра) ми предложи своя котарак срещу 300 г хляб, и аз се съгласих: гладът вече казваше своето, вече 3 месеца бях все гладен, особено пък декември, с намалените дажби и абсолютната липса на каквито и да било запаси от храна. Тръгнах си, като реших да дойда в 6 часа вечерта за котарака. Вкъщи - студ. Термометърът показваше 3 градуса. Стана 7 часа, вече се приготвих да изляза, но започна силен артилерийски обстрел откъм Петроградската страна – всяка минута очаквах снаряд да удари сградата. Това ме задържа да не изляза, пък и бях в крайно изнервено, трескаво състояние от мисълта как така ще взема котарака и ще го убия? Дотогава и птичка не бях докосвал, а тук – домашен любимец?”

 

КОТКАТА ОЗНАЧАВА ПОБЕДА

Въпреки всичко, някои граждани на Ленинград запазили любимците си. През пролетта на 1942 г. една бабичка, полумъртва от глад, извела котарака си на разходка по улицата. При нея идвали хора и й благодарели, че го е опазила жив.

Една бивша „блокадница” си спомня, че през март 1942 г. изведнъж видяла на улицата изтощена котка. Около нея стоели няколко възрастни жени и се кръстели, а слабият, приличащ на скелет милиционер наблюдавал внимателно някой да не стори нещо лошо на животинката.

През април 1942 г. 12-годишно момиченце, минавайки покрай кино „Барикада”, видяло тълпа хора под прозореца на някаква сграда. Те се чудели на необикновена гледка: върху ярко осветената от слънцето рамка на прозореца лежала котка с три котенца. Вече много години по-късно, жената си спомня:

- Когато видях това – разбрах, че сме победили.

image

 

ПУХКАВИТЕ КОМАНДОСИ

В своя дневник „блокадницата” Кира Логинова си спомня:

„Огромно стадо плъхове, начело с главатарите си, се движеше по Шлиселбургския тракт (днес булевард „Обуховска отбрана”) право към мелницата, където мелеха брашно за целия град. Това беше враг организиран, умен и жесток...”

Всички видове оръжия, бомбардировки и огън от пожарите се оказали безсилни да унищожат „петата колона”, която изаждала храната на умиращите от глад ленинградчани (по време на немската блокада 1941 – 1943 г. умират от глад 600 хиляди жители на Ленинград – б. пр.).

В момента, в който през 1943 г. блокадата била разкъсана, било решено да се доставят в Ленниград котки, за което било подписано постановление на председателя на Ленсъвет „да се изпишат от Ярославска област и да се доставят Ленинград сиви котки”. Ярославци, искат не искат, трябвало да изпълнят стратегическата заповед и наловили необходимото количество сиви котки, които тогава се смятали за най-добрите ловци на мишки. В полуразрушения град пристигнали 4 вагона котки. Част от тях били освободени още на гарата, другите – раздадени на жителите. Очевидци разказват, че когато докарали мяукащите „бойци”, за тях вече се била подредила опашка. Вземали ги веднага, за мнозина не достигнали.

През януари 1944 г. една котка в Ленинград струвала 500 рубли (тогава килограм хляб се продавал за 50 рубли, а заплатата на пазач на склад била 120 рубли).

Котките, които пристигнали в града, успели да прогонят плъховете от хранителните складове – вярно, с цената на големи жертви от своя страна.

 

КОТАРАКЪТ-ЗЕНИТЧИК

Сред легендите от времето на войната е и историята за рижия кот-оракул, който се навъртал покрай една зенитна батарея до Ленинград и точно предсказвал нападенията на вражеската авиация. При това, както се разказва, той не реагирал на приближаването на съветски самолети. Командването на батареята оценило уникалния талант на котарака, заделили му хранителен порцион и даже един войник, който да го наглежда.

 

КОТЕШКАТА МОБИЛИЗАЦИЯ

Щом блокадата била снета, била извършена още една „котешка мобилизация”. Този път котаците и котараните били набирани в Сибир специално за нуждите на Ермитажа и другите ленинградски дворци и музеи. „Котешкият набор” бил свикан успешно. В Тюмен, например, събрали 238 котки на възраст от 6 месеца до 5 години. Мнозина сами донесли своите любимци в сборния пункт. Първият доброволец бил черно-белият котарак Амур, който бил лично даден от стопанката му с пожелание „да даде своя принос в борбата срещу омразния враг”.

Общо в Ленинград били изпратени 5 хиляди омски, тюменски и иркутски котки, които доблестно се справили със своята задача – да прочистят Ермитажа от гризачи.

За котараците и котките на Ермитажа се грижат добросъвестно и в наши дни. Те са хранени, лекувани, но главното –уважавани за техния труд и помощ. Преди няколко години дори беше създадена специална фондация „Приятели на котките от Ермитажа”. Тази фондация събира пари за различни котешки нужди, организира най-различни прояви и изложби.

Сега в Ермитажа „работят” над 50 котки. Всяка има свой личен паспорт със снимка и се смята за висококвалифициран специалст по прочистване на музейните складове от гризачи.

image
 

Котешката общност си има своя ясно разграничена йерархия, с аристокрация, средна класа и простолюдие. Котките са разделени на 4 отряда, като всеки охранява своя, строго определена територия. Който влезе в чуждо мазе – веднага получава заслужено наказание и бива прогонен от местните котешки „патрули”.

 

Източник: http://mirtesen.ru/

 

Превод: Л. Чолаков

Този превод е обект на авторско право.

Препубликуването му, изцяло или на част, се разрешава само с посочване на преводача и линк към източника.

 




Гласувай:
22


Вълнообразно


1. cudo - интересни факти ! Благодаря!
16.02.2014 07:27
Също по времената на испанската инквизиция, папа Иннокентий VIII е признал котките за въплъщение на злото и те са били масово унищожавани. Заради тази постъпка, обаче, популацията на плъховете се увеличила многократно. В резултат на това, почнали да се пренасят много болести и най-вече чумата, убила хиляди хора.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748862
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031